Nikola Živanov 1934–2018

ТАТЕ, тате, чакам да дойде май. И май пак е тъжен, люлякът ти цъфна, орехът ти се разлисти. Тъжен май, акордеонът свири на твоя рожден ден. Очите, огледалото на душата, отново плачат. Не ме боли раздялата, боли онази последна прегръдка през май. Илия ми казва не плачи мамо, дядо ще се върне с кола от рая, не се притеснявай, Надя страда тихо, пише ти поздравления, носи подаръци от екскурзията. Тъжна май, липсваш ми безкрайно, липсваш ми! Всички думи, които се опитвам да запомня завинаги, нараняват. Болят ме спомените, които ме галят по рамото и ме карат постоянно да се връщам назад. Не раздялата боли, а КРАЯТ. Вашата дъщеря Лидия със семейството си.