Nikola Živanov 1934–2018

Пак люлякът цъфна и мина, пак твоят орех се разлисти и разклони пред къщата, но няма пейка, дето си седяла, няма те. Просто исках да поговорим още малко, липсват ми подробностите на определени ситуации, липсваш ми. Всичко останало е там. Надя ти пише писма, харесва историите ти. Илия казва, че си на небето и пита кога ще се върнеш. Утешава ме да не плача, казва: дядо ще се върне с кола, не плачи. И гледам небето, гледам звездите и чакам знак. Обичаше да гледаш звездите. Изпрати ми знак, мигай, само за да знам, че си там. Само да знам, че ни бдиш, бдиш над нас. Пази ни, пази ни от алчност, зло, чуми, пази ни. Не минава ден да не си помисля как си сега, студено ли ти е, гладен ли си, доволен ли си? Искал си мир, спокойствие, благополучие, да видиш старите си, чакаш какво ще ти кажат. Така че тихо си тръгнахте в търсене на още красиви моменти и отговори. Обичам те безусловно и много страдам, няма как да мине тъгата. И отново ще садя цветя и ще се радвам да ги отглеждам, потискайки тъгата.