Radivoje Jovanović 1951–2013

Не те забравих!!!! И как можах??? Просто предпочетох да не говоря за теб, не те споменавам, пазя те като най-голямото съкровище скрито в сърцето ми и няма забрава, само аз знам пътя до там и отивам там когато си поискам.!!!! Казват, че ще мине... казват, че боли по-малко,,,, казват,,, но не минава много повече и всеки ден боли повече... дни минават, животът минава, но болката не изчезва, става все по-силна, а лек няма... В сърцето ми е все едно, ти си още там, липсваш ми, раните болят все повече,,, няма време, което да отнеме болката, нито време може да отнеме това, за което сърцето мечтае,,,И още една година минава без теб и чувам отварянето на портата и скърцането на астрата, че я оставяш в гаража, който винаги е празен.... няма те няма, няма астра, всичко е празно,,, освен болката, той винаги е там,,, той те променя,,,