Cenka Lezakov 1954–2015

На виртуалния небосклон се роди звезда, тиха, както обикновено, пълна с живот, вдъхновение, любов, щастие, желание, помощ, милосърдие. Тя кръстосваше през етера до безкрайността и винаги обратно към всички, нас, около нас, когото познаваше, тя се връщаше, тя събираше много, защото искаше, обичаше, искаше, мнозина я държаха почти магнетично до себе си и тя даваше всичко на свой ред с безгранична вечна любов, прегърната в скута й, невъзможни за преброяване щраквания, снимки, букви на всички морета и планети, колкото ги има, портали, приятели на листата, и много други живеещи около нея без списък, тя даде цунами от голяма подкрепа от себе си, въпреки че тя самата се нуждаеше от нея и никога не я поиска, тя изля всички ни доброта от себе си, изпълни всички ни с надежда, желание, воля за бъдещето, тя имаше земетресение силна постоянство за всички около нея, изпълвайки всички с добри вибрации, чиста, безкористно отдадена, енергия, която тя самата никога не е молила, никога не е поискала. Обичаше всички целувки на неизмеримата Цечинска, семейството, внуците, всички приятели на света, колкото има, а много ще има... На небето тя остана завинаги родена звезда на добротата, любовта, надеждата, подкрепата, упоритостта, доброто настроение и всички най-добри пожелания за бъдещето. Да ти е лесно всичко, което ти е било трудно, мили Цецо. Ф.Х