Aleksandar Pustai 1963–2024

Края на декември. От този юни Земята е изминала кръг и половина около Слънцето. И аз с нея. Тя е жива. Това ли е точната дума, когато ядете, спите, работите, почиствате къщата с прахосмукачка, гледате нещо по телевизията? не съм сигурен Може би е по-точно да се каже, аз съществувам. Свиквам със свят, в който те няма. И да, вече не плача, просто не толкова често. Тъгата остана - тиха, незабележима отвън, невидима, само моя. Понякога обаче всичко се връща, като някаква огромна вълна, за да ме разбие, да стопи в хиляди малки капки, да ме превърне в пяна, в нищо. След това превъртам това парче от живота, в което си съществувал, всичко, което е било, всичко, което не е било, и всичко, което е можело да бъде... но не е било. Или е... липсваш ми...