Nikola Živanov 1934–2018

ТАТЕ, седем години крачиш в райския живот, дано да е толкова красив, колкото сме си мечтали с теб. И двамата обичахме да си говорим за онзи небесен свят, звезди и явления. Липсват ми истории, разговори за история. Липсва ми да ми правиш онова твое рядко кафе, ще се радвам да седнем заедно. Заради теб използвах и грамофона, пуснах ти една плоча с една песен, ти свириш на акордеон, тон и пак пускам същата песен, докато я хванеш и запомниш цялата. Липсва ми това наше време, не беше достатъчно, работихме много, гонехме се и не прекарвахме достатъчно време заедно. Всичко, което липсва, липсва. Ти остави нещо написано, сега аз се боря с моя роден за нещо твое, а и аз съм ти баща. Някой те чакаше да си тръгнеш и аз искам да си тук завинаги. Бих искал да опитате моята рибена чорба, която винаги сте обожавали. Липсваш. Намери най-много, твоята любима. Илия те споменава, помни, че имаш бели коси. Щеше да ти е приятно да си с тях, но сега се грижи за нас, татко. Насърчавай ни и бъди смел, пази ни от небето. Твоята Лидия те обича безкрайно много.