Nikola Živanov 1934–2018

ТАТЕ, аз още чакам, когато чуя песента ти, когато чуя портата ти да се отваря, търся те, чакам. Представям си, че изнасяш пейката, че портата е винаги отворена, че си там и чакаш Надя от училище. Представям си как вие и Илия ритате топката към головете, които сам сте направили с тухла. поне иска да играе като теб. Само той има вашите таланти и чувства и към футбола, и към акордеона. Знам, че си горд и че бдиш над нас от твоето небесно пространство. Има красиви истории, спомени, още ме потупват по гърба да погледна назад и да погледна, търся те и чакам. schnenokle и да поговорим за историята. Съжалявам, че не изчакахте да опитате любимата си рибена чорба, сега я приготвям перфектно, ще ви хареса. Минава време, което нищо не лекува. Лекувам се, гледам снимки и, плача и пак си представям и чакам... Твоята Лидия