Жељко Ковачевић 1969–2020

Животът отмина, по-добрите дни отминаха, а душата все още е в мен, там, в болка, защото... Не прощавам на гълъбите по покрива, има и гарваните като преди онази смърт, нито зреещите череши в двора, нито слънцето, което ме грее, сякаш никой не е умрял, нито хората, които минават по моята улица равнодушни и всекидневни, и няма никого, и няма кого да чакам, и чакам, всичките ми стъпки стават... Смъртта е... неверие, тъга, гняв, безсилие... Никога не съм мислил, че толкова много ще обичам гробищата и ходенето там, спокойствието, което ме обзема и желанието да остана...