Триенално възпоменание
Тате мой, пак разлисти ореха ти, пак цъфна лилавият люляк в двора ти, но няма кой да отвори портата, да изнесе пейката. Сега се отвориха нови рани, след като оставихте нещо написано, което предизвика нови болки. Сега сърцето ми се разпадна на парчета, а теб те няма да ги събереш поне отчасти. Моля, съберете сърцето ми, за да ми обясните и разкажете всичко. Не ме боли, че те няма, болят сълзите, болят неясните ситуации, липсват ми разговорите, липсват ми хубавите истории за нашата Борча. Пак на твоя имен ден акордеонът свири в Борча, но не от твоите ръце. Така се казва в песента,.очите са огледалото на душата, защото душата е скрита в очите'...И моите очи гледат всичко твое, не давам да се простира, хаби, не давам, не да, но ние с татко сме твои. Пак очите ми плачат и гледат кога ще се отвори портата, чакам те да дойдеш за кафе и сладки. Надя и Илия те търсят, тя все още ти пише поздрави и ти носи подаръци. Липсва ни всичко това заедно, обичаме те и те пазим в сърцата си.
Дъщеря Лидия със семейството си
Други публикации
Nikola Živanov (1934–2018)
ТАТЕ, седем години крачиш в райския живот, дано да е то...
Лидия Николич
Nikola Živanov (1934–2018)
ТАТЕ, аз още чакам, когато чуя песента ти, когато чуя п...
Лидия Николич
Nikola Živanov (1934–2018)
ТАТЕ, тате, чакам да дойде май. И май пак е тъжен, люля...
Лидия Николич
Nikola Živanov (1934–2018)
Пак люлякът цъфна и мина, пак твоят орех се разлисти и ...
Дъщеря Лидия със семейството си
Nikola Živanov (1934–2018)
Татко, всеки ден те чакам да отвориш портата, да изнесе...
Дъщеря Лидия със семейството си
Публикувайте некролог или помен
Публикувайте бързо и лесно спомен за вашите близки.