Двугодишен помен
Пак люлякът цъфна и мина, пак твоят орех се разлисти и разклони пред къщата, но няма пейка, дето си седяла, няма те. Просто исках да поговорим още малко, липсват ми подробностите на определени ситуации, липсваш ми. Всичко останало е там. Надя ти пише писма, харесва историите ти. Илия казва, че си на небето и пита кога ще се върнеш. Утешава ме да не плача, казва: дядо ще се върне с кола, не плачи. И гледам небето, гледам звездите и чакам знак. Обичаше да гледаш звездите. Изпрати ми знак, мигай, само за да знам, че си там. Само да знам, че ни бдиш, бдиш над нас. Пази ни, пази ни от алчност, зло, чуми, пази ни. Не минава ден да не си помисля как си сега, студено ли ти е, гладен ли си, доволен ли си? Искал си мир, спокойствие, благополучие, да видиш старите си, чакаш какво ще ти кажат. Така че тихо си тръгнахте в търсене на още красиви моменти и отговори. Обичам те безусловно и много страдам, няма как да мине тъгата. И отново ще садя цветя и ще се радвам да ги отглеждам, потискайки тъгата.
Дъщеря Лидия със семейството си
Други публикации
Nikola Živanov (1934–2018)
ТАТЕ, седем години крачиш в райския живот, дано да е то...
Лидия Николич
Nikola Živanov (1934–2018)
ТАТЕ, аз още чакам, когато чуя песента ти, когато чуя п...
Лидия Николич
Nikola Živanov (1934–2018)
ТАТЕ, тате, чакам да дойде май. И май пак е тъжен, люля...
Лидия Николич
Nikola Živanov (1934–2018)
Тате мой, пак разлисти ореха ти, пак цъфна лилавият люл...
Дъщеря Лидия със семейството си
Nikola Živanov (1934–2018)
Татко, всеки ден те чакам да отвориш портата, да изнесе...
Дъщеря Лидия със семейството си
Публикувайте некролог или помен
Публикувайте бързо и лесно спомен за вашите близки.