Радмила Миладиновић 1951–2017

Мила моя мамо, ако беше жива, днес щяхме да празнуваме един прекрасен ден, твоя рожден ден, но откакто те няма, имам само спомени и голяма тъга... Днес, когато трябваше да е прекрасен ден, ми е тъжно, най-тъжно. НЯМА ТЕ МАЙКО моя... Голяма тъга, неописуема болка в душата. една голяма празнина в сърцето... Скъпа моя майко, въпреки че те няма, аз ти благодаря всеки ден, че с твоята помощ и безкористна любов станах такъв, какъвто съм. Ти винаги ме учеше да се боря, да бъда силна, да продължавам напред, да вървя през този не толкова розов живот, ти ме научи как да живея и да обичам. Ти беше моето всичко, моята опора, най-голямата ми подкрепа и единственият ми истински приятел във време на беда. Целувам те и те обичам, майко моя. Завинаги ще останеш в сърцето ми, а в мислите ми майко моя...